попривършило е

Речник на българския език

1. попривършило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попривършило е е производна форма на попривърша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попривършило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попривършило е е производна форма на попривърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).