попривършило

Речник на българския език

1. попривършило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попривършило е производна форма на попривърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попривършило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попривършило е производна форма на попривърша (мин. деят. св. прич. ср. р.).