попривършил

Речник на българския език

1. попривършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривършил е производна форма на попривърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попривършил — мин. деят. св. прич. м. р.

попривършил е производна форма на попривърша (мин. деят. св. прич. м. р.).