попривършело

Речник на българския език

1. попривършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попривършело е производна форма на попривърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попривършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попривършело е производна форма на попривърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).