попривършели

Речник на българския език

1. попривършели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

попривършели е производна форма на попривърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попривършели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

попривършели е производна форма на попривърша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).