попривършел

Речник на българския език

1. попривършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривършел е производна форма на попривърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попривършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попривършел е производна форма на попривърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).