попривързал

Речник на българския език

1. попривързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривързал е производна форма на попривържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попривързал — мин. деят. св. прич. м. р.

попривързал е производна форма на попривържа (мин. деят. св. прич. м. р.).