попривърза

Речник на българския език

1. попривърза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попривърза е производна форма на попривържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. попривърза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попривърза е производна форма на попривържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).