попривиквал

Речник на българския език

1. попривиквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривиквал е производна форма на попривиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попривиквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривиквал е производна форма на попривиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попривиквал — мин. деят. св. прич. м. р.

попривиквал е производна форма на попривиквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попривиквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попривиквал е производна форма на попривиквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).