попречистило

Речник на българския език

1. попречистило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попречистило е производна форма на попречистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попречистило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попречистило е производна форма на попречистя (мин. деят. св. прич. ср. р.).