попрехвърляло

Речник на българския език

1. попрехвърляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърляло е производна форма на попрехвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попрехвърляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърляло е производна форма на попрехвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попрехвърляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

попрехвърляло е производна форма на попрехвърлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попрехвърляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попрехвърляло е производна форма на попрехвърлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).