попрехвърлял

Речник на българския език

1. попрехвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрехвърлял е производна форма на попрехвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попрехвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрехвърлял е производна форма на попрехвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попрехвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

попрехвърлял е производна форма на попрехвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попрехвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

попрехвърлял е производна форма на попрехвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).