попрехвърлел

Речник на българския език

1. попрехвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрехвърлел е производна форма на попрехвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попрехвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попрехвърлел е производна форма на попрехвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).