попретръпвал

Речник на българския език

1. попретръпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попретръпвал е производна форма на попретръпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попретръпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попретръпвал е производна форма на попретръпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попретръпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

попретръпвал е производна форма на попретръпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попретръпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попретръпвал е производна форма на попретръпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).