попретрил

Речник на българския език

1. попретрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попретрил е производна форма на попретрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попретрил — мин. деят. св. прич. м. р.

попретрил е производна форма на попретрия (мин. деят. св. прич. м. р.).