попреструвал

Речник на българския език

1. попреструвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреструвал е производна форма на попреструвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попреструвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреструвал е производна форма на попреструвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попреструвал — мин. деят. св. прич. м. р.

попреструвал е производна форма на попреструвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попреструвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попреструвал е производна форма на попреструвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).