попресолил

Речник на българския език

1. попресолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попресолил е производна форма на попресоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попресолил — мин. деят. св. прич. м. р.

попресолил е производна форма на попресоля (мин. деят. св. прич. м. р.).