попрепитало

Речник на българския език

1. попрепитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрепитало е производна форма на попрепитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попрепитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрепитало е производна форма на попрепитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попрепитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попрепитало е производна форма на попрепитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попрепитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попрепитало е производна форма на попрепитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).