попрепитал

Речник на българския език

1. попрепитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрепитал е производна форма на попрепитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попрепитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрепитал е производна форма на попрепитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попрепитал — мин. деят. св. прич. м. р.

попрепитал е производна форма на попрепитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попрепитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попрепитал е производна форма на попрепитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).