попрело

Речник на българския език

1. попрело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрело е производна форма на попреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попрело — мин. деят. св. прич. ср. р.

попрело е производна форма на попреда (мин. деят. св. прич. ср. р.).