попредяло

Речник на българския език

1. попредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попредяло е производна форма на попреда (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попредяло е производна форма на попреда (мин. деят. несв. прич. ср. р.).