попрегоряло е

Речник на българския език

1. попрегоряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрегоряло е е производна форма на попрегоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попрегоряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрегоряло е е производна форма на попрегоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попрегоряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрегоряло е е производна форма на попрегоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. попрегоряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрегоряло е е производна форма на попрегоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).