попрегоряло

Речник на българския език

1. попрегоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрегоряло е производна форма на попрегоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попрегоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попрегоряло е производна форма на попрегоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. попрегоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрегоряло е производна форма на попрегоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. попрегоряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрегоряло е производна форма на попрегоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. попрегоряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

попрегоряло е производна форма на попрегоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

6. попрегоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попрегоряло е производна форма на попрегоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).