попрегорил съм

Речник на българския език

1. попрегорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попрегорил съм е производна форма на попрегоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. попрегорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попрегорил съм е производна форма на попрегоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).