попрегорил си

Речник на българския език

1. попрегорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попрегорил си е производна форма на попрегоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попрегорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попрегорил си е производна форма на попрегоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).