попрегорил е

Речник на българския език

1. попрегорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрегорил е е производна форма на попрегоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попрегорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрегорил е е производна форма на попрегоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).