поправило

Речник на българския език

1. поправило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поправило е производна форма на поправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поправило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поправило е производна форма на поправя (мин. деят. св. прич. ср. р.).