попочинеше

Речник на българския език

1. попочинеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

попочинеше е производна форма на попочина (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. попочинеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

попочинеше е производна форма на попочина (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).