попочинело

Речник на българския език

1. попочинело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попочинело е производна форма на попочина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попочинело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попочинело е производна форма на попочина (мин. деят. несв. прич. ср. р.).