попочинел

Речник на българския език

1. попочинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попочинел е производна форма на попочина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попочинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попочинел е производна форма на попочина (мин. деят. несв. прич. м. р.).