попочинал съм

Речник на българския език

1. попочинал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попочинал съм е производна форма на попочина (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. попочинал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попочинал съм е производна форма на попочина (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).