попочинал е

Речник на българския език

1. попочинал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попочинал е е производна форма на попочина (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попочинал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попочинал е е производна форма на попочина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).