попочинал

Речник на българския език

1. попочинал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попочинал е производна форма на попочина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попочинал — мин. деят. св. прич. м. р.

попочинал е производна форма на попочина (мин. деят. св. прич. м. р.).