попостягал

Речник на българския език

1. попостягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попостягал е производна форма на попостягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попостягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попостягал е производна форма на попостягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попостягал — мин. деят. св. прич. м. р.

попостягал е производна форма на попостягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попостягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попостягал е производна форма на попостягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).