попостоплял е

Речник на българския език

1. попостоплял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попостоплял е е производна форма на попостоплям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попостоплял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попостоплял е е производна форма на попостоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попостоплял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попостоплял е е производна форма на попостоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).