попораствало

Речник на българския език

1. попораствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попораствало е производна форма на попораствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попораствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попораствало е производна форма на попораствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попораствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попораствало е производна форма на попораствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попораствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попораствало е производна форма на попораствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).