поповличало е

Речник на българския език

1. поповличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поповличало е е производна форма на поповличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поповличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поповличало е е производна форма на поповличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поповличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поповличало е е производна форма на поповличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).