поповдигало

Речник на българския език

1. поповдигало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поповдигало е производна форма на поповдигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поповдигало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поповдигало е производна форма на поповдигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поповдигало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поповдигало е производна форма на поповдигам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поповдигало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поповдигало е производна форма на поповдигам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).