поплюл си

Речник на българския език

1. поплюл си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поплюл си е производна форма на поплюя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поплюл си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поплюл си е производна форма на поплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).