поплюл е

Речник на българския език

1. поплюл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплюл е е производна форма на поплюя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поплюл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплюл е е производна форма на поплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).