поплюла

Речник на българския език

1. поплюла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поплюла е производна форма на поплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поплюла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поплюла е производна форма на поплюя (мин. деят. св. прич. ж. р.).