поплю

Речник на българския език

1. поплю — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поплю е производна форма на поплюя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поплю — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поплю е производна форма на поплюя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).