поплел

Речник на българския език

1. поплел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплел е производна форма на поплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поплел — мин. деят. св. прич. м. р.

поплел е производна форма на поплета (мин. деят. св. прич. м. р.).