попищял е

Речник на българския език

1. попищял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попищял е е производна форма на попищя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попищял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попищял е е производна форма на попищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попищял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попищял е е производна форма на попищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).