попищяло

Речник на българския език

1. попищяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попищяло е производна форма на попищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попищяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попищяло е производна форма на попищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попищяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

попищяло е производна форма на попищя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попищяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попищяло е производна форма на попищя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).