попитва

Речник на българския език

1. попитва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попитва е производна форма на попитвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попитва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попитва е производна форма на попитвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попитва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попитва е производна форма на попитвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).