пописвал

Речник на българския език

1. пописвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пописвал е производна форма на пописвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пописвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пописвал е производна форма на пописвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пописвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пописвал е производна форма на пописвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пописвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пописвал е производна форма на пописвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).