пописа

Речник на българския език

1. пописа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пописа е производна форма на попиша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пописа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пописа е производна форма на попиша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).