попипаше

Речник на българския език

1. попипаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

попипаше е производна форма на попипам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. попипаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

попипаше е производна форма на попипам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).