попипаха

Речник на българския език

1. попипаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попипаха е производна форма на попипам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попипаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

попипаха е производна форма на попипам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).